Национален форум “30 години “Еразъм +”

Като член на комисията по култура и образование в Европейския парламент имах удоволствието да бъда домакин на първия национален форум, посветен на 30 годишнината на програма “Еразъм+”, в рамките на който, 28 Еразъм алумнита дадоха своя принос за развитието на програмата, споделяйки от първо лице проблемите, с които са се сблъсквали при участието си в програмата и препоръките за тяхното преодоляване.
Имайки предвид, че в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС ще се положат основите на новата програма “Еразъм+”, бих искал да предоставя на Вашето внимание резултатът от техните усилия.
Програма „Еразъм+“ 2014-2020 помага за придобиването на различни умения, спомагащи за устойчивото включване на младежта в социално-икономически проекти. Насърчаването на личностни и професионални компетентности е застъпено във всички ключови дейности.
Основната задача на програмата е да спомага усъвършенстване на умения с цел: бъдеща реализация на младежите на пазара на труда; конкурентоспособност; социално включване и развитие на междукултурния диалог; толерантност.
Със своята 30-годишна история програмата се е доказала като най-успешната и разпознаваема в рамките на ЕС, но едновременно с това и очакванията към нея се повишават с всеки изминал финансов период.
Социално-икономическите промени през последните няколко години налагат определени промени в инструментите за следващия програмен период. В рамките на работен уикенд (03-04 ноември 2017) 28 Еразъм алумни студенти от цялата страна обсъдиха проблемите, с които са се сблъсквали в своя опит с програмата и дадоха конкретни препоръки за нейното усъвършенстване и развитие.
По отношение на студентската мобилност, сред най-често срещаните проблеми, идентифицирани от участниците в събитието, са недостатъчното финансиране за покриване на разходите на студентите в държавите с по-висок стандарт на живот, както и липсата на предвидимост и последователност при признаването на кредитите по Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS). Идентифицирани са случаи, в които за един и същ модул в различни държави, се получават, различен брой кредити. Не на последно място е и слабият контрол на програмата, което води до обявяване на непотвърдени от партниращата организация позиции, в резултат на което вече одобрени кандидати губят възможността да се включат в “Еразъм+” и да възстановят направените от тях разходи. За преодоляването на тези трудности студентите откроиха следните препоръки за развитието на програмата в следващия програмен период:
Специална “Еразъм” сесия за полагане на невзети /непризнати изпити;
По-строг контрол, по-добра комуникация и по-голяма ангажираност от страна на университетите по отношение на сключените между тях договори;
Публикуване на учебната програма за обявените позиции, така че студентите да придобият представа доколко тя съответства или не на тяхната програма;
Създаване на активна алумни мрежа за обмяна на опит между заминаващи и върнали се вече студенти;
Прецизиране на критериите за отсяване на кандидатите, включително и по отношение на езиковите компетентности;
Издаване на унифициран Еразъм+ сертификат като приложение към дипломата, (по примера на Европейското дипломно приложение), който да съдържа информация за взетите курсове и броя получени кредити в рамките на Еразъм+ обмена.
Обвързване на грантовете със стандарта на живот в приемащата държава.
Създаване на нова и по-прецизна категоризация на регионите спрямо стандарта на живот в тях, която да гарантира, че грантовете, които получават студентите, ще са достатъчни и съобразени с очакваните разходи в избраната от тях дестинация.
Задължително част от гранта да се превежда преди заминаването, което ще улесни включването на студенти с по-нисък социално-икономически статус и ще направи програмата по-достъпна за всички.
Във финансирането да се включат и пътните разходи, по подобие на младежките обмени.
Програмата да подпомогне включването на студенти в неравностойно положение, като предвиди специални условия за тях
Във връзка с младежките обмени предложенията, които отправиха участниците във форума, са:
Подобряване на комуникация между Националната агенция и младежките организации, както и въвеждане на по-ясни и прецизни критерии за оценка на проектите. С цел избягване на конфликти на интереси и гарантиране на безпристрастност, оценяването на проектите би могло да се осъществява от националните агенции на други държави членки.
Организиране на кампания за популяризирането на Youth pass сертификат.
Създаване на специален бюджет, който да подпомага участието на хора в неравностойно положение.
Разширяване на възможностите за включване на повече и по-малки младежки организации.
Опростяване на бланката за кандидатстване по Еразъм+.
Организиране на курсове по писане на проекти за младежи и стимулиране на про-активност и ангажираност.
Нова и гъвкава система за изчисляване на километрите.
Сътрудничество при издаването на визи.
Насърчаването на личностните и професионални компетентности е застъпено във всички ключови дейности на програма “Еразъм+”. Въпреки това, участниците във форума смятат за необходимо програмата да разшири своя обхват към дейности, умения и компетенции, необходими за успешното кариерно развитие в 21-ви век. Сред отправените предложения са:
Насърчаване реализирането на краткосрочни и дългосрочни младежки мобилности, които имат за цел да предоставят конкретни и целенасочени обучения в сферата на дигиталните и технологични умения.
Предоставяне на възможност за младежки мобилности, насочени към специализирана професионална подготовка с фокус върху конкретен професионален сектор и иновациите в него.
Предоставяне на възможност за организиране на езикови курсове за чужденци под формата на едномесечни/двумесечни мобилности с цел изучаване на местните (малките и по-редки) езици.
Разширяване на практиките, свързани с развитието на гражданското образование на наднационално ниво чрез приоритизиране на проекти, които имат за цел да запознаят участниците със спецификите и начина на функциониране на Европейския съюз, правата и отговорностите им като европейски граждани. Това би спомогнало за преодоляване на евроскептичните нагласи и политическата апатия сред младите хора, което води до неучастие в процесите, като например неучастие в избори.Участниците във форума се обединиха около необходимостта от повече информация за възможностите, които предоставя програма “Еразъм+”, особено що се касае до по-малко популярните дейности, като Еразъм практиките. Участниците намират за полезно реализиране на кампании за запознаване на бизнеса с възможността за наемане на стажанти от други държави-членки чрез Еразъм практиките. Насърчава се поощряването на създаването на „Еразмус-посланици“ във висшите училища или гимназиите, които да разпространяват информация за програмата и да споделят своя придобит опит, така че да ангажират максимално широка млада аудитория.
Провеждането на подобни форуми е ключово за развитието на “Еразъм+”, тъй като програмата трябва да се променя рамо до рамо с нейните участници и да се вслушва в техните съвети, за да продължи да бъде все така привлекателна и актуална. По време на форума често чувахме думата “приятелство” – младите хора споделиха, че освен приятелите, които са открили по време на участието си в “Еразъм+”, те са намерили верен приятел и в лицето на самата програма. Приятелството винаги изисква двупосочен и откровен диалог.