http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+WQ+E-2018-001003+0+DOC+XML+V0//BG&language=bg

19 февруари 2018 г.                                                                                                E-001003-18

Въпрос с искане за писмен отговор до Комисията

Член 130 от Правилника за дейността

Svetoslav Hristov Malinov (PPE)

Относно:  Перспективата за присъединяване към ЕС на Западните Балкани

В своята реч за състоянието на Съюза през септември 2017 г. председателят Юнкер заяви, че трябва да се запази перспективата за разширяване на Съюза за Западните Балкани. На 6 февруари 2018 г. Комисията представи и цялостна стратегия със съобщението си „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“. Европейската перспектива и свързаност на държавите от Западните Балкани е един от основните приоритети на Българското председателство. В тази връзка през май в София ще се проведе среща на високо равнище, на която лидерите ще обсъдят поетите ангажименти. Със сигурност възобновяването на динамиката за реформи в региона е от ключово значение, а най-неотложните са в областта на правовата държава. В тази връзка припомням, че в момента на присъединяването си Румъния и България не бяха постигнали необходимия напредък в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност. Тогава Комисията създаде специален механизъм като преходна мярка за подпомагане на двете страни да наваксат с реформите.

В тази връзка моля Комисията да ме информира:

1.

Какъв конкретен напредък очаква след тази среща по времето на Българското председателство?

2.

Може ли отсега да потвърди, че няма да използва за страните от Западните Балкани инструмент, подобен на Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния?

 

 

6 юни 2018 г.                                                                                                        E-001003/2018

Отговор, даден от г-н Хан от името на Комисията

Проведената на 17 май 2018 г. среща на високо равнище за Западните Балкани беше съществена възможност за препотвърждаване на силната подкрепа на Европейския съюз (ЕС) за Западните Балкани и възможност за региона да се ангажира с необходимите реформи. В съобщението си от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“(1), Комисията набеляза най-важните въпроси, които трябва да бъдат разгледани от Западните Балкани. Те включват принципите на правовата държава, съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, сигурността, основните права, функционирането на демократичните институции, включително реформа на публичната администрация, икономическите реформи и помирението, добросъседските отношения и регионалното сътрудничество. По-подробни насоки се съдържат в пакета на Комисията за разширяването, приет на 17 април 2018 г.(2) Само постигането на надежден и устойчив напредък по тези ключови въпроси на ранен етап от преговорите за присъединяване може да подготви Западните Балкани за членство.

Освен това срещата на върха беше повод да бъдат определени редица конкретни действия, насочени към подобряване на енергийната и транспортната инфраструктура, както и цифровата свързаност в региона. В подкрепа на изпълнението на Декларацията от София и въз основа на плана на Комисията за действие в подкрепа на трансформацията на Западните Балкани, приложен към съобщението от 6 февруари 2018 г., председателят Юнкер обяви нов пакет от мерки за стимулиране на свързаността в рамките на региона и с ЕС, по-специално чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани. ЕС и Западните Балкани положиха също така основите на едно все по-тясно сътрудничество в областите на сигурността и миграцията, както и за преодоляването на геополитическите предизвикателства.

На този етап Комисията не може да вземе позиция по отношение на бъдещите резултати от преговорите за присъединяване.