– Г- н Малинов, идвате от Брюксел за няколко дни, какви са задачите, които трябва да свършите у нас?

– Тази седмица за Европейския парламент е неработна. Това е така наречената зелена седмица, през която от нас се очаква да работим в националните държави. И аз идвам в България преди всичко, за да обявя старта на инициативата „Европейско междучасие“.

Заедно с моя екип започваме посещенията по училищата в страната, като първата ни спирка е ГХП „Свети Свети Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. Тази инициатива е в подкрепа на позицията ми, че гражданското образование трябва да стане задължителен предмет в средните училища у нас. Подобно образование е от огромно значение за развитието на държавата, а е пренебрегнато почти изцяло в учебните планове. Новият закон за образованието дава възможност за въвеждането на такъв предмет и аз съм категорично за него. Той ще даде на нашите деца основни познания за работата и взаимодействието на институциите, за прилагането на законите, както и за мястото и ролята на всеки гражданин в една демократична система. Възнамеряваме за четири години да посетим поне 100 български гимназии и да запознаем учениците с основните им права като европейски граждани. Задължителният час по „гражданско общество“ ще направи младите хора по-подготвени и ще им позволи да имат информиран избор в различни ситуации. Мисля, че за да бъде здрава демокрацията в България, е нужно да има образование, което да възпитава хората от най-ранна възраст. И хубавото е, че тази реформа нито е мъчителна, нито има противници.

– Какви са новите възможности, които Европейският съюз ще предостави на България?

– Новата програма и новите евросредства, които са отпуснати за България, касаят по-неразвитите райони, като Силистра, Видин, Монтана. Но искам да отбележа нещо важно на фона на ясно видимата от Брюксел пропагандна война, която се води на територията на страната ни. Това е финансиране, което идва встрани от специално отделените за страната ни средства. В България се очаква да влязат над 250 милиона евро, от които 216 милиона ще бъдат по линията на Европейския фонд за регионално развитие. Става дума за подобряване на връзките в северозападния регион, повишаване на екосъобразността, работа върху сигурността, повишаване на общата икономическа ефективност на тази част на България. Това е Европейският съюз в чист вид, в най-добрия му вид. Нашият проблем обаче е, че най-бедните райони в Европа са тук, на наша територия. Визирам Северозападна България и Румъния – тези гранични, съседни общини от двете страни на р. Дунав. Това са пари, които, ако бъдат използвани добре и по предназначение, наистина ще променят нашата собствена представа за северозападния регион.
И понеже още продължавам да чувам някакво жалене за „Южен поток“ и за пропуснатите възможности, искам да отбележа, че ние ще получим 216 милиона само по тази конкретна инициатива на Европейския съюз. И те са гарантирани. А само напомням, че щяхме да имаме тежък дълг при изготвянето на „Южен поток“. Очаквахме 130 млн. евро от транзит, които щяхме да разделяме с „Газпром“ при пълна тръба, което е невъзможно. И едва след 22 години щяхме да излезнем на някаква печалба. С други думи, в най-добрия случай можем да говорим за 20 милиона на година, с погасяването на дълга. А тук имаме чисти 250 млн. за България от ЕС, и то по предназначение, което никой не може да оспори. Ето това е разликата между едните и другите инвестиции. Казвам го, защото страната ни стана територия на една много остра и варварска пропаганда. Затова държа и да изтъкна разликата между „Южен поток“ и Европейската програма за регионално развитие. Единият проект, за жалост, не е станал символ на доброто, а другият се явява началото на нещо хубаво, на възможностите, които България ще използва.
Това е началото, убеден съм, в този програмен период, на възможностите, които България ще използва, Надявам се, че ще можем да говорим и за енергийната стратегия и за новите възможности, които Европейският съюз ще предостави конкретно на страната ни. България във всекидневния език се нарича енергиен остров в ЕС, но за разлика от клишето „остров на стабилността“, което е позитивно определение, енергиен остров не е добро. Това означава, че си изолиран.

– Имате възможност да погледнете България и новия кабинет през погледа на европейците. Каква е оценката Ви за първите 100 дни от управлението на правителството?

– Аз лично имам много ясна оценка и тя е позитивна. Но искам да кажа как изглеждат нещата през призмата на европейските институции. В очите на нашите партньори България се стабилизира. Това винаги е позитив. Стабилизира се след честни, предсрочно предизвикани от граждански протести избори, което е още по-голям позитив. Оказва се, че в България може да се влиза в тежка политическа криза и да се излиза от нея по конституционно съобразен начин. Малко суховато звучи, но това е постижение на българското гражданско общество. А иначе страната ни стои много ясно, за разлика от времето на предишния кабинет, когато аз бях също евродепутат и нямаше ясна позиция за куп неща. България например е за санкциите срещу Русия. Ако не се спазва примирието от руска страна, тя е за нови санкции. Ще има координационен център на НАТО – това също е ясна позиция. И виждаме, че доверието към България нараства. Показва се, че само за 100 дни от спрени оперативни програми може да се премине на ново голямо финансиране. Смята се, че България и Румъния са в състояние да управляват парите на немските и холандските данъкоплатци, тъй като има стабилно правителство. Това е най-силното доказателство. И финансирането, което е дадено, за да могат да живеят българите в тези райони по-добре. Това правителство през първите 100 дни си отвори хоризонт за следващите 4 години. Сега обаче всички сме по-спокойни. Искам да отбележа за Украйна, че по време на вътрешните дебати, които течаха паралелно на преговорите в Минск, имаше много ясен пакет от нови санкции. Сега част от най-тежките решения бяха отложени. Всички се надяват, че това примирие ще се спази. Украинският парламент ще трябва да вземе няколко важни решения, за да може страната да възстанови суверинитета си. Това е т.нар. контрол на границата и очите на всички са вперени към украинския парламент. Трябва да се излезе с конституционно решение. А рискът е в това, че е много трудно да се взимат решения от такъв порядък от едно народно събрание, което и да е то.

– Виждате ли някакъв по-близък хоризонт за приемане на България в Шенген?

– Убеден съм, че изцяло от нас зависи. Важно е да се знае, че този въпрос не зависи от Европейския парламент. Много е важно доверието на националните правителства. А там не можем да се справим. Там връзките между ЕНП и ПЕС не са достатъчни. Ние трябва, когато се изправим на съветите на министрите или на най-високия форум, този на главите на изпълнителната власт, да сме спечелили доверието на всички премиери, вътрешни министри и т.н. Това е тайната. Имаме доверието на ЕП, огромно мнозинство, формирано отдавна, но пробивът трябва да дойде там. Без усещане за радикална реформа в съдебната власт няма да получим това членство.