Спекулация е да се говори за лява вълна в Европа. Това което става е, че управляващите губят изборите

Проведените избори в Европа през последната година и половина показват, че с едно изключение управляващите губят доверие. Да започнем със загубата на лейбъристите във Великобритания, където след много дълго прекъсване на власт дойдоха консерваторите, дойдоха с очакването за нова политика по време на криза. След това да погледнем към изключително многолюдната Испания, където десницата дойде на власт, а десницата там е с един от най-ярките профили, най-ярките послания и идентичност. После да минем към Словакия, където дясно правителство загуби изборите по време на кризата. Гърция и Франция, които коментираме през последната седмица, всъщност са част от тази вълна, която не е нито лява, нито дясна. Това е вълна, в която гражданите сменят правителствата при които е настъпила кризата и искат нови хора да предложат мерки за излизане от нея. Има едно голямо изключение: Полша. В Полша беше преизбрано дясно правителство. Защо? Полша е държавата, в която никой не говори за криза. Тя се изучава в момента внимателно, тъй като се вижда, че в момента при тях политическите и икономическите процеси правят изключение. Това, което става в Гърция пък, е по някакъв начин наказване на всички партии, които са били управляващи по време на тази криза, на практика това са двете традиционни партии. Това е анализът, който трябва да се има предвид и той ще се потвърди вероятно и на изборите в Германия, другата ключова страна в Европейския съюз. Германците ще обсъждат до каква степен дясното правителство се е справило с управление на кризата. Мога да прогнозирам, че там резултатите на десницата ще бъдат много по-добри, отколкото във Франция.

Икономическата тема доминира. В този изборен цикъл, гражданите дават оценка преди всичко на икономическата политика на своите правителства. Във Франция дадоха негативна оценка, в Полша дадоха позитивна. В Италия по друг начин се получи промяната, там назначиха премиер без избори, но и там изборите, които идват ще бъдат въз основа на оценка на икономическата политика на Марио Монти и на това, което той предлага.

Логиката е такава: хората гласуват за промяна, на базата на отношението си към икономическите мерки. Да се говори за лява вълна е доста плитка пропагандна нишка, така както би било, ако някой говори за дясна вълна при идването на Камерън във Великобритания.

/Този анализ споделих на пресконференцията на НР на ДСБ на 7 май/

Bookmark and Share

Leave a Reply