Към една по-силна и обединена Европа!


На 13 октомври 2014 г. имах удоволствието да бъда панелист в гражданския форум „Ще направят ли обновените европейски институции ЕС по-силен?“, организиран от Съюза на европейските федералисти и Европейското младежко движение. Фокус на дискусията беше бъдещето на ЕС, преодоляването на демократичния дефицит и доближаването на ЕС по-близо до неговите граждани.


15523446741_8e8cc42dc3_z

 

Съюз от демократични държави

Изходна точка на дискусията за бъдещето на ЕС трябва да бъде въвеждането на обща рамка, при което европейските граждани да бъдат поставени в по-добра перспектива. На първо място, Европейският съюз е съюз от демократични държави, които са постигнали определени достижения на правото и държавността. Националните държави, от своя страна, са встъпили в съюз с други демократични държави, който се управлява от наднационални институции, част от които не са избрани пряко. Големият въпрос тук е как се прави демократичен съюз от демократични държави, в който националната държава е с намалена роля. Това е трудно дори на теория и е един от основните аргументи на европейските консерватори.

Силата на Съюза идва от неговата доброволност – всяка държава е станала негова членка доброволно и може свободно да излезе от него, ако пожелае. Явно е налице определена политическа воля, за да се правят конкретни реформи и стъпки на ниво, различно от националното и следвайки определени общоприети правила и насоки. Аз съм категоричен, че посоката трябва да е такава каквато е начертана от Лисабонския договор – този документ постави условия и цели, които също на теория изглеждат несъвместими. Според него, Европейският съюз трябва да се стреми да бъде едновременно ефективен, единен, демократичен и прозрачен за неговите граждани. Именно затова всички институции, заедно с членовете на Европейския парламент, се опитваме да изработваме нови форми и процедури, така че да открием демократичност и прозрачност, които успяват да се съвместяват и с така желаната ефективност.

Съединени европейски щати?

Единствената историческа аналогия, с която да сравним днешния Европейски съюз и да анализираме неговата федерална перспектива, е тази на Съединените американски щати. Всички са запознати с американската конституция, но не всеки е запознат с факта, че първата протоконституция на Америка (Articles of Confederation, 1781 г.) е била неуспешна. Нейните текстове следват логиката за максимално хлабава федерация, с тежки подозрения към централизираната власт и към президента, който е привиждан като диктатор. Първият инстинкт на свободния американски народ е за запазване на права на щатско ниво и отказ от по-сериозна федеративна структура. Днешната конституция на САЩ се ражда от горчивия опит, че за да останат заедно и за да живеят добре, американските граждани трябва да минат през съзнателен отказ от суверенитет и да го делегират на по-високо ниво. Именно това развитие ражда американското единство, налагането на обща валута и общо управление.

Ако рязко ускорим лентата на времето до наши дни, в момента сме свидетели на аналогичен процес. Когато се казва, че идеята за ЕС е надхвърлила идеите и визията на „бащите основатели“ от средата на XX век, това е факт! Днес ЕС е отвъд въображението на своите основатели и това е нещо добро – той е постигнал ниво на общи политики, благоденствие и единство, които са били немислими преди няколко десетилетия.

Когато Маргарет Тачър е предупреждавала, че ако има обща валута, то неизбежно ще има общо управление и икономически политики, тя е била изключително прозорлива. Тачър много добре е разбирала това, но се е страхувала държавата й да не бъде част от този процес. Ние от групата на Европейската народна партия, както и мнозинството от настоящия Европейски парламент, не се страхуваме от това.

15526600175_72f3b20173_zСлед финансовата криза през последните години стана пределно ясно, че Европейският съюз не може да остане същия. В момента вървим към по-голяма централизация, по-голямо единство и засилена роля на общоевропейските институции. Без реакцията на европейско ниво ситуацията днес щеше да бъде още по-сериозна и рецесията още по-продължителна.

Следващите пет години и обновените европейски институции

Всички решения от последните години, свързани с изработването на финансов механизъм против кризи, създаване на банков съюз и координация на икономическите политики, подобриха ситуацията, но те неизбежно доведоха до усещане за недемократичност и непрозрачност. Дори и това да не е вярно, за гражданите на ЕС ситуацията е именно такава. Това се вижда от резултатите от изборите и от нарасналия вот за антиевропейски и евроскептични партии.

Наша задача е да признаем този факт и да действаме в посока повишаване на доверието на гражданите. Новият мандат на ЕП ще мине под знака на голямо мнозинство на проевропейските партии, но все пак намалено и застрашено от покачването на европесимистични настроения. Усещането за засилване на антиевропейските сили ще доведе до това, че през следващите години различията между групите на ЕНП, С&Д, Зелените и Либералите несъмнено ще намаляват и ще се търси общ проевропейски консенсус, който да балансира и да надделее над вота на антиевропейските партии. Разделението все по-рядко ще бъде между „леви“ и „десни“, а по-скоро между „по-малко“ и „повече“ Европа.

Проевропейските сили в момента имаме историческата възможност да действаме в обща, по-силна насока, която да върне доверието на гражданите в институциите. Проверката за нашата работа ще дойде по-късно с изборите за нов парламент и избирането на нов състав на Европейската комисия през 2019 г. Не трябва да забравяме, че най-важната инстанция е суверенът и гласуването във всяка държава.  С други думи, главният двигател за развитието на Общността остават националните държави и консенсуса между тях.  Моята прогноза е, че Съюзът ще излезе по-силен след тези предизвикателства и ще успее да достигне още по-голяма споделеност на европейските политики.

Европейското законодателство и общите политики показват, че има много добри практики и идеи, но те не винаги се прилагат правилно в държавите членки. Това важи в голяма степен и за България. За нашата страна трябва да се търси постигането на дълбока интеграция с Общността, дори понякога изпреварваща общественото мнение. В рамките на няколко години България би могла да стане по-финансова стабилна или по-енергийно независима, ако съумее да се възползва от механизмите и възможностите, които нашето членство предлага. Всеки европейски депутат трябва да бъде поне умерено федералист, убеден в общите политики и действия. Българските политици и българските граждани не трябва да имат никакво съмнение за общата посока на България – към една по-силна и по-обединена демократична Европа!15526596655_ce9809ac9c_z

Bookmark and Share