Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ: За или Против?

На 30 март 2015 г. в Дома на Европа се проведе публичен дебат на тема „Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС: За или Против?“. Дебатът беше организиран от Светослав Малинов, член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Панелисти по време на дискусията бяха г-жа Десислава Николова /Институт за пазарна икономика/, г-н Кирил Петков /предприемач и съосновател на MoveBG/, както и г-н Георг Тупарев /ПП „Зелените“/. Събитието събра близо 150 човека в залата и над 600 зрители онлайн в прякото излъчване. Пълен запис от събитието можете да видите тук: http://goo.gl/YphE5x

Poster

Светослав Малинов (РБ/ЕНП) откри публичния дебат с разяснения за самото Споразумение и за процедурата за неговото приемане. Той посочи, че Европейският съюз (ЕС) функционира на принципите на предоставените правомощия, а в сферата на търговската политика Съюзът разполага с изключителни правомощия. Европейската комисия е упълномощена да води търговски преговори колективно от името на всички държави членки, на базата на делегирания й мандат, а основните позиции са одобрени от всяка една страна. ЕС действа на световната търговска сцена именно като единен играч – със силна преговорна позиция и значителна тежест._DSC1351

В случая с ТПТИ Комисията води преговорите със САЩ, а Европейският парламент (ЕП) чрез своите комисии предоставя становища. След приемането на финалния текст на споразумението ЕП трябва да гласува за или против.  Според Малинов ТПТИ най-вероятно ще е от така наречения „смесен тип“ споразумения, т.е. споразумения, които съдържат разпоредби, попадащи в обхвата на изключителната компетентност на Европейския съюз, но също така и разпоредби, които са от споделената компетентност на Съюза с държавите членки. Така страни по тези международни споразумения са 1) Европейският съюз, 2) държавите членки и 3) трети държави или международни организации. Ако Споразумението е от „смесен тип“, в съответствие с европейските договори и конституциите на държавите членки, след преговорите окончателният текст трябва да бъде ратифициран в рамките на три отделни правни системи: на Европейския съюз, на държавите членки, съгласно националното им законодателство, и, разбира се, в САЩ. Това означава, че националните парламенти също ще имат своя глас, ако ратифицирането на национално равнище го изисква.

Евродепутатът посочи, че преговорите в момента продължават и те се отличават с голяма степен на прозрачност, независимо от неверните твърдения, че се водят тайно. При сключването на подобни споразумения определени нива от процеса не могат да бъдат разкрити предварително. А що се отнася до  самото ТПТИ, има съгласие споразумението да бъде публикувано в цялост преди неговото финално одобрение.

“Категорично отхвърлям съмнението, че високите стандарти на Европа ще бъдат накърнени, защото ще останат в сила по-високите стандарти”, заяви Малинов. Европейските стандарти (храни, продукти и др.) ще бъдат запазени, а там където по-висок е стандартът на САЩ, той ще стане задължителен и за нас, допълни той. Светослав Малинов напомни за значимата роля на Европейския парламент, който представлява интересите на европейските граждани и може да отхвърли финално споразумението, както се случи преди няколко години с ACTA. Той напомни, че ще има допълнителни дебати и много въпроси относно най-голямото търговско споразумение в човешката история._DSC1523

Десислава Николова /ИПИ/ от своя страна представи ТПТИ през призмата на българската икономика. Според нея различните изследвания за ефектите от споразумението до момента са фокусирани върху ЕС и не се отделя достатъчно внимание на отражението върху  отделните държави членки.
Според данните, представени от Николова, България търгува все по-интензивно със САЩ. Силно дивересифицираният износ, с най-голям дял на електронното оборудване (30%), нараства със средно 15% на година. Услугите (най-вече в сферата на ИКТ) заемат 4% от него, като спрямо 2009 г. делът им е нараснал с 59%. В някои области (медни изделия, лекарства) се отчита трицифрен ръст, изтъкна експертът.

Тя обясни, че в резултат на споразумението митническите тарифи ще бъдат силно намалени или премахнати.  В момента митата между България и САЩ варират спрямо сектора на производство. Така например, ако за  машините, торовете, медицинското оборудване митата са нулеви или ниски, то за непреработеният тютюн достигат 45,3%.  Изчисленията показват, че премахването на митата ще има положителен ефект, както за вноса (около 40%), така и за износа (около 45%). Към момента, неконкурентните продукти се облагат с нулеви мита, а конкурентните – по-скоро с високи. Може да се очаква, че премахването на митата за стоките, които понастоящем се облагат високо, а те съставляват 40 % от българския износ, ще улесни проникването им на американския пазар.

Друга полза от ТПТИ, която Николова подчерта, е премахването  на нетарифните ограничения. ЕК цели редуцирането им в сферата на пазарния достъп, мобилността, транспорта и др. Десислава Николова  прогнозира  ръст на инвестициите в България поради големия брой на американските дъщерни компании в страната. Според нея се очаква ръст на износа с до 200 млн. долара (около 1/3 от общия) по веригата БГ–ЕС–САЩ.

_DSC1431

Георг Тупарев /ПП „Зелените“/ от своя страна заяви, че в Европа се случва нещо нередно – обсъждането на ТПТИ е прекалено политизирано. Основното впечатление е, че в ЕС десните са „за“, левите – „против“, докато в САЩ подкрепата за споразумението е хомогенна. Според него 64% от българите подкрепят споразумението, без изобщо да знаят какво представлява то. Българите не познават основните американски компании, които се опитват да запазят остарелите си технологии, лобирайки за ТПТИ.  Според Тупарев в момента не наблюдаваме сблъсък на цивилизации, а сблъсък на икономики – тази от ХХІ век срещу тази от ХІХ – ХХ век. Целта на ТПТИ е да удължи цикъла на продуктите, характерни за втората.  Според него следващите години ще бъдат критични за нас, за климатичните промени. „Когато сме възпитани в стария модел, е трудно да сменим мисленето си. Нека го направим за децата си“, призова той.

Кирил Петков /предприемач и съосновател на MoveBG/ започна със сравнение между  6-милиардна компания, която оперира перфектно на европейския пазар още от 2002 година, и средно голяма българска компания, която се опитва да пробие на американския пазар. Петков изтъкна, че присъствието на големите международни компании се е случило много преди приемането на подобно споразумение и те са победили големи играчи на европейския пазар със или без него. Според него идеята, че ТПТИ ще даде на мултинационални компании възможността да завземат европейския пазар е нереалистична, но то би намалило разходите за малките компании. За да получи шанс да оперира на американския пазар, средно голяма българска компания трябва да ивестира около 250 хил. долара при официално мито от 0% между двете държави. ТПТИ би намалил този разход до около 20 хил долара._DSC1294

Според статистиката в хранителната индустрия например, нетарифните бариери оскъпяват стоката с до 73%, преди тя да влезе на американския пазар. В химическата индустрия оскъпяването е с 19%, а при части за коли – с 26%.  Според него ТПТИ би било в услуга именно на малките компании, които нямат организацията и капацитета да правят много сложни структури, но пък имат конкурентни продукти.

Петков наблегна на факта, че  България  ще бъде страната с  най-ниската данъчна ставка и в Европа, и в Щатите. „До този момент не сме използвали много това като предимство, но това е един голям потенциал“, заяви Петков. Според него, въпреки силните чисто икономически аргументи, трябва да внимаваме по отношение на ГМО-то и пестицидите и да не правим компромис с тях.

По време на дискусията, в която взеха участие юристи, представители на академичните среди, на малкия и среден бизнес, еколози, представители на зелени организации, българи, занимаващи се с бизнес в Щатите, основният фокус беше върху запазването на високите европейски стандарти в областта на безопасността на храните, фракинга и ефекта върху европейското земеделие. Засегнат беше и въпросът за ISDS клаузата на споразумението. Според мнозинството от присъстващите клаузата за арбитража е проблемна, както заради състава, така и заради неяснотите по отношение на допустимостта на исковете. Друго притеснение е достъпът на компаниите до арбитража – според някои малкият и среден бизнес няма да имат равен достъп с големите мултинационални компании поради високите такси.

В обобщение Светослав Малинов постави няколко акцента. На първо място той се ангажира с организирането на следващ дебат по темата, който да бъде много по-фокусиран именно върху арбитражния механизъм. Според него много от привържениците на споразумението в ЕП няма да го подкрепят именно заради ISDS механизма. „ЕС ще трябва да използва цялата си експертиза, за да намери решение“, заяви той. Светослав Малинов завърши дискусията с призив към професионалните общности да се организират и да формулират интересите си, за да може евродепутатите да са в състояние веднага да осигурят информация или дори промяна на позиции.

Bookmark and Share