Парламентарните избори във Великобритания и значението им за ЕС и България

На 16 май 2015 г. в София се проведе дискусия посветена на изборите във Великобритания, победата на консерваторите и бъдещия референдум за оставане или излизане в Европейския съюз. Тук публикувам основаната част от своя анализ, който е посветен на темата. 

Parliament

Парламентарните избори в Обединеното кралство следват формулата на мажоритарен избор без балотаж. Тази система благоприятства изцяло двете големи партии (Консервативната и Лейбъристката), а достъпът на по-малките партии до британския парламент е значително по-труден. На 7 май 2015 г. консерваторите си гарантираха парламентарно мнозинство с 331 места (от възможни 650), лейбъристите получиха 232 места, Шотландската националистическа партия получи 56 места. Сривът при либерал-демократите беше сериозен – спад до 8 места в настоящия парламент, сравнено с 57 в предишния, където те бяха и коалиционен партньор в управлението. Партията UKIP на Найджъл Фарадж спечели едно единствено място на 7 май, като този резултат подава сигурен сигнал, че избирателите на тази партия няма да приемат леко тези цифри.

Английският народ отново гласува доверие за воденето на ясна дясна политика с промени в данъчното законодателство, намаляването на социалните разходи и реформи в определени сектори. Страната се представя добре икономически през последните години и политиката на растеж на Камерън получи явна подкрепа от гражданите на Острова. Големият въпрос е дали само това беше причината за тази убедителна победа на консерваторите. Изводът е, че заслугата за резултатите от изборите не е толкова на самите консерватори, колкото на определен специфичен контекст, който им помогна да извоюват пълно мнозинство.

Внушението на торите по време на кампанията, че най-вероятният изход от изборите ще доведе на власт коалиция на лейбъристите и шотландските националисти предопредели избора на много британци. Вероятната коалиция, която щеше да се оформи вляво явно е била определена като по-лошата алтернатива от английските избиратели. Това е и обяснението защо консерваторите спечелиха преди да са започнали изборите и защо лейбъристите не успяха да се откъснат напред.Map

В победната си реч на 8 май Дейвид Камерън показа, че е разбрал най-важните послания от изборите и особено резултата от Шотландия. Затова той подчерта, че основна задача на второто му правителство ще бъде опазването на страната единна. В момента Шотландия е на практика в състояние на еднопартийно управление. Нито една от досегашните традиционни и общобритански партии няма влияние в тази част от Великобритания. По време на кампанията за отцепване на Шотландия един от аргументите  в подкрепа на отцепването беше, че има опасност торите да извадят Великобритания от ЕС, което е нежелано от проевропейските шотландци. Трябва да се подчертае, че национализмът вече тежко е инфектирал британската политика. Шотландският национализъм е обединил регионално своите избиратели, консолидиран е, свръх-представен и рано или късно ще се изрази в искане за  нов референдум за независимост.

 

Великобритания и ЕС

Камерън започна предизборната кампания още в самото начало на своя мандат, като се фокусира върху неутрализирането на UKIP. Той направи това като на практика трансформира консерваторите в по-умерени UKIP. Това стана с изненадващата му европейска реч през 2013г., когато той обеща референдум за оставане или напускане на ЕС, ако бъде преизбран. Ограничаването на свободното придвижване на хора в рамките на ЕС се превърна в централна тема за консерваторите и зае трайно място в лексиката на британския премиер.

Основните промени, които Камерън иска да види в ЕС основно се свързват с нови форми на контрол по отношение на миграцията от новите страни членки на ЕС. Консервативната партия отстоява нуждата от сериозни гаранции, че гражданите от други страни членки на ЕС идват в Обединеното кралство, за да работят и не застрашават социалния модел на Острова. Подобни мерки се свързват с ограничаването на основни европейски права, които в момента са гарантирани от действащото европейско законодателство. Камерън е особено критичен и към “сериозното вмешателство“ от страна на Брюксел и към невъзможността националните парламенти ефективно да блокират нежелани решения, които се вземат на европейско ниво.

uk eu

От своя страна, ЕС иска ясен план от правителството на консерваторите относно преговорите и изискванията, включително категорична дата за провеждане на изборите за референдум. Ангела Меркел, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер показаха ясно, че преградата, която Камерън се опитва да постави пред свободно движение на хора в рамките на ЕС е неприемлива зона за преговори. Неприемливо би било и  Обединеното кралство да има възможност да подбира само най-изгодните за него елементи на своето членство като пренебрегва насрещни задължения. От друга страна, европейските лидери индикираха, че са готови да  работят конструктивно за промяна на “вторичното законодателство” уреждащо социалната сигурност и социалните помощи за гражданите на ЕС, които мигрират от собствената си страна в друга държава членка.

За сега бизнесът и индустрията са  „за“  оставане в ЕС – Съюзът е пазар от над 500 милиона души, който макар и не перфектен в сегашният си вид, не следва да бъде подценяван. Над половината от британския износ е насочен към европейски държави, което осигурява милиони работни места във Великобритания. Определени банки и бизнеси вече официално обмислят да релокират своята дейност в други страни членки, в случай че последва вот за напускане на ЕС. Различни проучвания изчисляват преките и косвени загуби от подобно излизане на спад от между 2.5 % до 9.5 % от британския вътрешен продукт. Най-песимистичните прогнози дори стигат до загуби от 14 % от БВП, равняващи се на близо 300 милиарда евро. Дори и при най-добрия сценарий, където независимото Обединеното кралство предоговори самостоятелно търговско споразумение с ЕС, загубите биха надхвърлили ползите заради икономическата несигурност, дългия преходен период и напускането на единния пазар на Съюза – едно от най-големите постижения на европейската интеграция. Нещо повече, в момента Великобритания е част от единен търговски блок от 28 държави, което осигурява сериозна преговорна и политическа тежест на международната сцена.

 

Значението на победата на консерваторите за България

Трябва да се подчертае, че Консервативната партия във Великобритания регистрира сериозен изборен успех и получи недвусмислен мандат за самостоятелно управление през следващите 5 години. Торите имат ясна визия за ръководенето на страната и редица предложения за реформи и продължаване на политиката на растеж. Във външнополитически план консервативното правителство продължава да изразява много категорична позиция срещу Руската федерация и агресивното й поведение през последните години. Великобритания работи за запазването на твърдата линия в целия ЕС по отношение на санкциите срещу Русия и придържането към международното право и общоприети демократични ценности. България има интерес от една силна и икономически просперираща Великобритания в рамките на Европейския съюз.

free-movementОт друга страна, България трябва да следи с повишено внимание преговорите между Камерън и ЕС преди финалния британски референдум. В преговорния процес за отстъпки между Европейската комисия и консервативното правителство е много вероятно британците да поискат ограничаване на броя на хора, които влизат свободно в Кралството. За Брюксел не е проблемно да намали „туризмът за социални помощи“. В свое решение отпреди няколко месеца Съдът на Европейския съюз подкрепи решението на Бундестага Германия да отказва подобни помощи на граждани на други държави членки, които искат единствено да се възползват от социалната система. Но това което торите всъщност искат (както и партията на Фарадж и медиите) е да могат да намалят броя на българи, поляци, словаци, румънци, които искат да работят в рамките на територията на Кралството. Недопустимо би било добросъвестни български граждани да бъдат ограничавани да получават образование, възможности за квалификация или професионална реализация във Великобритания.

Евентуалното излизане на Обединеното кралство би било още по-негативен сценарии заради неясната перспектива пред развитието на Европейския съюз като цяло. Подобно напускане ще бъде прецедент и поемането на страни членки по техен самостоятелен път извън Общността може да доведе до постепенна дезинтеграция на ЕС като единен блок. Такъв процес е изключително притеснителен за страни като България, както и другите източноевропейски членки, които основно печелят от по-дълбоката европейска интеграция и от подкрепата, която им дава този икономически и политически блок. С оглед на тежката геополитическа ситуация и редицата предизвикателства в световен аспект, ЕС трябва да остане единен и силен, както и ангажиран в политиката си на разширяване през следващото десетилетие.

Какво предстои?

PollРеалността е, че лидерите в Европейския съвет ще трябва да се занимават много повече с британския въпрос, отколкото с други, доста по-важни европейски теми. Следват едни от най-трудните политически 2 години за следвоенна Великобритания. За първи път в историята, една нация ще има възможност да гласува излизането си от Европейския съюз. Чрез влиянието на евроскептичните политици и критични медии на английските граждани многократно са били излагани на аргументи колко много грешки има в членството на страната в ЕС и само значително предоговаряне с Брюксел може да поправи щетите. Проблемът е, че въпросът за членството е по-скоро сурова политическа емоция, а не рационална формула. Камерън победи като се позова на британския национализъм и евроскептицизъм. Реалността е, че ако той самия трябва да води кампания по време на референдума пред английските избиратели, апелът му ще бъде за оставане на Великобритания в рамките на Европейския съюз. Рискът е какво точно ще бъде „предоговорено“ с европейските институции и дали британците няма да накажат Камерън с негативен вот при неуспешни преговори. За момента преобладава усещането,  че британците няма да гласуват за напускането на ЕС. Това се подкрепя и от социологията през последните месеци. Но до колко може да се вярва на социологическите проучвания на Острова, които бяха категорични преди изборите, че консерваторите няма как да управляват самостоятелно? Проевропейците във Великобритания трябва да положат много усилия, за да преобърнат трупаните вече две десетилетия антиевропейски настроения, които могат да вземат опасен превес в бъдещия референдум.

 

 

Използвани данни:

Centre for Economic Performance – Brexit or Fixit? CEP Policy Analysis

Bertelsmann Stiftung – Brexit: potential economic consequences if the UK exists the EU

European Court of Justice, Judgment in Case C-333/13

UK Trade – Office for National Statistics


 

Bookmark and Share