Становище относно обучението за Европейския съюз в училище (в качеството си на докладчик в сянка):
“Убеден съм, че Европейският съюз трябва да се изучава в училище не от гледна точка на функционирането му, а чрез правата и свободите, които той осигурява на младите хора. Всяка държава членка следва да изработи методология въз основа на собствения си опит, защото само чрез познаването и преодоляването на историята можем да обясним причините за съществуването на Съюза такъв, какъвто е днес, както и ползите от членството ни в него.
Държавите-членки отговарят за образователните си системи, но Съюзът ги подкрепя при определянето на общите цели и обмена на добри практики. Една от тези цели и идеи е включването на Европа и Европейския съюз в училищните предмети. Комисията по култура и образование в Европейския парламент смята, че е нужно да се задълбочи разглеждането на тематиката, свързана с ЕС, за да се скъси разстоянието между Европа и гражданите й. ЕС трябва да стане по-видим и разбираем за гражданите си.”
Резюме:
Настоящият доклад се съсредоточава върху един, но важен, аспект: „опознаване на ЕС в училище“, който може да бъде наречен „европейско измерение в образованието“. Този избор се основава на убеждението, че училищното образование следва да дава на учащите се добри познания за това как работи ЕС и да им дава възможност критично да разсъждават върху европейски въпроси – включително ценностите, върху които се основава европейската интеграция – и как тези елементи влияят на тяхната държава и техните собствени дейности, като ги подготвя да работят и живеят като активни граждани в една все по-интегрирана Европа и в един глобализиран свят.
Идеята за европейско измерение в образованието има два основни, но все пак взаимосвързани аспекти. Първият и най-очевиден е свързан с придобиване на знания за ЕС по география, история и култура, както и за самия ЕС, включително за функционирането на неговите институции. Вторият аспект – който се основава на допускането, че легитимността и стабилността на която и да било демократична политическа система се основава до голяма степен на гражданско участие – може да бъде разбиран в широк смисъл като „гражданско образование“.
Когато става въпрос за многообразие, гражданското образование – като втори аспект на европейското измерение – по същество има за цел да се даде възможност на младите хора да придобият уменията, които са им необходими, за да живеят и да се ангажират активно в плуралистични демократични общества и да дават гласност на своите притеснения. Следователно основните елементи, които следва да бъдат преподавани, включват толерантност, повишаване на осведомеността и разбирането за други култури, както и демократичните ценности и правата на човека. Този „набор от инструменти“ на гражданската ангажираност и активното демократично гражданско участие важи и извън границите на Европа и е от решаващо значение и в международен контекст.
Европейският съюз трябва да се изучава в училище не от гледна точка на функционирането му, а чрез правата и свободите, които той осигурява на младите хора. Всяка държава членка следва да изработи методология въз основа на собствения си опит, защото само чрез познаването и преодоляването на историята можем да обясним причините за съществуването на Съюза такъв, какъвто е днес, както и ползите от членството ни в него.
Държавите-членки отговарят за образователните си системи, но Съюзът ги подкрепя при определянето на общите цели и обмена на добри практики. Една от тези цели и идеи е включването на Европа и Европейския съюз в училищните предмети. Комисията по култура и образование в Европейския парламент смята, че е нужно да се задълбочи разглеждането на тематиката, свързана с ЕС, за да се скъси разстоянието между Европа и гражданите й. ЕС трябва да стане по-видим и разбираем за гражданите си.

Целият текст на доклада можете да намерите тук:

http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A8-2016-0021+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG