Г-н Малинов, кризата в ЕС продължава необичайно дълго. Защо? По рецептите за изход ли се спори или просто тя е толкова дълбока, че изисква много време, за да се набере инерция за изход?

И двете. Тази криза няма аналог в близката ни история. Опитват се да я сравняват с кризата от 30-те, но аналогията е неадекватна. Днес светът е глобален, икономиките напълно взаимообвързани, компаниите международни, без национален профил. Вярна е и другата констатация – по мерките за излизане от кризата тече бурен дебат, класически, по разделението ляво-дясно. На дневен ред е нуждата от ново ниво на интеграция, необходимо за провеждане на единни мерки в целия Съюз. Освен общата политика,  задачата лежи на плещите на националните правителства. За съжаление последният доклад на ЕК за България констатира липса на воля у управляващите за справяне с кризата.

Тежките финансови и икономически проблеми сякаш изтикват на заден план традиционните европейски ценности, в името на които започна интеграцията – демократична дискусия, свобода на словото и медиите, свобода на придвижването, върховенство на закона, надеждно гарантирани граждански и социални права. В различни части на Европа се прокрадват опасни авторитарни тенденции, приемат се антидемократични закони, атакуват се принципите и завоеванията на Шенгенската система. Сериозна ли е тази опасност за бъдещето на Европа?

Не мисля, че има криза на ценностите в Европейския съюз и категорично не мисля, че демокрацията е поставена на изпитание. Това е въпрос, който винаги ще бъде в сърцето на европейския дебат. Самият факт, че дори в момент на икономическа криза говорим непрекъснато за ценности показва, че Съюзът функционира и ценностите са живи. Икономическата криза форсира процесите на още по-голяма интеграция. Видя се нуждата монетарният съюз да стане политически. Тези нови нива на интеграция изискват нови нива на взаимно доверие. Въпросът за Шенгенското пространство е част от разговора за това доверие. Но това е разговор, който в момента тече и далеч не е приключил.

Остава ли ЕС съюз на ценностите, или вече се търси единство на друга основа?

Механизмите на функциониране на съюза постоянно са поставени на изпитание. Решения, кото са взимани с консенсус от 5, 7 или 12 държави стават много по-трудни и неефективни при 28 членки. Институционалният отговор понякога закъснява, но Лисабонският договор беше една такава стъпка към създаване на механизми за ефективност.

Вероятно Съюзът ще се развие към високо ниво на политическа интеграция – европейски органи, които да взимат решения, валидни за всички граждани на Съюза. Тази по-висока политическа интеграция неизменно е свързана с общо европейско гражданско съзнание, с европейска идентичност. А общата идентичност означава преди всичко споделени ценности. Така че съюзът на ценности е сърцето на ЕС, условието всички останали нива на единство да работят.

– Може ли България да направи още нещо за ускоряване на приемането ни в Шенген?

Може да направи много. Приемането ни в Шенген зависи от довероето на правителствата на 27-те държави в способността на българското правителство да охранява надеждно външната граница на Съюза. Българските институции трябва да покажат истинска воля за справяне с престъпността и корупцията за да породят доверие. Ако мерките са неубедителни и декларативни и доверието ще остане декларативно. Шенген касае сигурността на гражданите. Правителствата трябва да са убедени, че тук границата се пази. Работа на управляващите е да ги убедят, че е така, а не да недоволстват и да привиждат заговори срещу България. От Синята коалиция предложихме  разговори за промени в Коституцията, съвсем конкретни, с цел оздравяване на съдебната система. Още не е късно ГЕРБ да вузприемат идеята. Ето стъпка, която би показала истинска политическа воля.

Неотдавна вие доста рязко призовахте Канада да отмени визите за граждани на някои европейски срани, сред които и България. Предполагам, че със същия тон бихте поставили и въпроса за визите за САЩ. Какво прави Европарламентът в тази насока?

Говорим за Канада, доколкото в момента текат конкретни търговски преговори между ЕС и Канада. Но веднъж приет механизмът ще бъде приложим към всяка външна за Съюза страна. Дотук на ниво парламентарни комисии евродепутатите препоръчаха ЕС да изиска от Канада да третира всички европейски граждани еднакво. Въпросът вече се дебатира и пленарна зала. Има още няколко етапа за да станат тези становища част от общата политика, но колелото се завъртя. Вярвам, че още в рамките на този мандат визите могат да паднат.

Вие подкрепихте отхвърлянето на спорното международно споразумение АСТА, макар че позицията на ЕНП беше по-балансирана. Защо?

Общественото мнение беше против това споразумение. Критики се чуха от експерти, от колеги по време на дебатите в Комисията, от организации, занимаващи се с медийно право, а така също и от граждани, които ми пишеха във Фейсбук. В хода на разглеждане на споразумението се чуха много аргументи против сегашните формулировки, неяснотите, възможните последици от прилагането на разпоредбите, свързани с дигиталната част от споразумението. Комисията по граждански свободи на която съм член имаше среща с Европейския надзорен орган по защита на данните (EDPS).  Зададох въпрос дали споразумението изключва възможността граждани, частни потребители на интернет да станат обект на следене. Експертите ми отговориха, че такова следене е възможно. Затова гласувах за отвхърлянето на АCTA без всякакво колебание.

Кои са каузите, които обединяват в Европарламента всички български евродепутати, независимо от партийния им цвят? Тези дни, например, премиерът Бойко Борисов се намеси в гръцко-турския спор за името на Македония, като каза, че България не би приела името Северна Македония, защото то може да даде основания за териториални претенции към нашата страна. Единни ли са нашите представители в Страсбург по въпроса?

Европейският парламент е арена на тежки политически дебати между леви и десни, независимо от националността на отделните говорители. Разделението е чисто политическо по повечето теми. Но има и въпроси, които касаят пряко държавния интерес на една или друга страна и тогава се обединяваме по национален признак. Такъв пример беше позицията ни за канадските визи. Не просто всички български представители се обединихме, но се получи коалиция с чехите и румънците, които са в сходна ситуация. Когато става въпрос за регионалната политика и за решения, които касаят съседите на България, естествено е да действаме в синхрон, защото българските интереси са трайни. Надявам се, че ще се обединим и в защитата на българите в Западните покрайнини при преговорите на Сърбия за членство. Очаквам българското правителство да бъде по-активно и да координира позицията си с евродепутатите, защото в много случаи комуникация липсва и се организираме сами.

Безработицата е един от най-тежките социални проблеми, задълбочени от кризата. Политиците обаче като че ли повече се притесняват от проблемите на дълговете и финансовата стабилност. Кой трябва да бъде приоритетът?

Дълговете и финансовата стабилност влияят пряко на бизнес средата. А безработицата зависи пряко от състоянието на бизнеса.  Но в малко по-дългосрочен план стратегическият приоритет трябва да бъде качественото образование. Само то може да създаде квалифицирани специалисти, които да са конкурентни в професиите си и да получават високи доходи.

Източник: в. „24 часа” и в. „Труд” – регионални издания за Бургас