(Изказване в дебата „Роля на кохезионната политика на ЕС за въвеждането на новата обща европейска енергийна политика“ – 16.01.2013г.)

 

Новият бюджет отделя значително повече ресурси за енергийния сектор, отколкото предишните и представлява решителна стъпка към по-голямата енергийна сигурност на Европейския съюз. Това е в пряка връзка и с разнообразяването на енергийните източници, подпомагащо „нисковъглеродната икономика”. Заставам зад доклада най-вече защото подкрепя децентрализацията на енергийните източници в рамките на кохезионната политика. На второ място, заради регионалния му подход, тъй като докладът отчита, че не съществува единен модел за приложение във всички региони на ЕС. Затова съм и против опитите да се наложи уеднаквяване при осъществяването на определени аспекти на тази политика. Енергийното разнообразие изисква създаване на такива условия за множеството регионални участници в Европа – независимо от различията в администрациите, способностите и опита – че те да са в състояние да се възползват от наличието на различните програми за развитие. Изключителното концентриране върху отделни аспекти, свързани с кохезионната и енергийната политика (като глобалното затопляне например), понякога може да ни попречи да дадем безпристрастна оценка на действителното състояние на ЕС. Още веднъж заявявам, че всяка стъпка към увеличаване на енергийната сигурност и независимост – а този доклад несъмнено е такъв – трябва винаги да получава нашата подкрепа.