1.     Как европейските институции могат да станат по-близки и по-познати на българските граждани?

Ще стане когато българите усетят влиянието на европейската политика върху ежедневието си. Това вече започва да се осъществява – най-пресните примери са дебатите около споразумението АКТА и забраната за пушене на обществени места. И двата случая бяха много широко коментирани. В момента вървят процедури, които вероятно ще доведат до отпадане на визите за български граждани при пътуване в Канада и САЩ. Убеден съм, че и това решение ще намери широк отклик. Тенденцията е положителна. Но разбира се целенасочените усилия на европейските информационни центрове и НПО с европейска тематика не бива да отслабват.

2.     Един от основните въпроси, които ще се разглеждат по време на Дните на ЕП в Бургас е младежката безработица, какви са начините тя да се преодолее ?

Могат да се набележат редица мерки, от облекчения при наемане на младежи, до специализираните програми за заетост на ЕС. Но всички тези мерки са в една или друга степен палиативни, защото адресират симптомите, а не причините за проблема. Истинският верен подход за спрявяне с младежката безработица е качественото образование. Като университетски преподавател съм напълно убеден, че големият стратегически приоритет на България, с по-висока важност от всеки друг, трябва да бъде образованието. През март бях на среща на Съюза на малките и средни предприятия към ЕНП в Брюксел. Присъстваха фирми в сферата на високите информационни технологии и говорихме доста за младите хора. Повярвайте ми, в тази област няма безработица, нещо повече, фирмите се състезават за добрите специалисти. И това става в условия на икономическа криза. България трябва да образова така своите младежи, че компаниите да се конкурират за тях. Това не е химера. Има страни в Евросъюза, които са го постигнали, например Финландия. Убеден съм, че и ние можем и то в рамките на десетилетие.

3.     Може ли българските младежи да не поглеждат навън, а да останат в България, какви  са европейските модели за реализация на младежите в родните им страни?

Какво значи „да поглеждат навън”? Подобна риторика беше актуална през 90-те. Днес е остаряла. Представяте ли си в Дания някой да се кахъри, че младите датчани „гледат навън”? Европа е общо политическо и икономическо пространство, което се прекосява за 3 часа със самолет. Налага ми се да летя до Брюксел или Страсбург всяка седмица. И в самолета срещам млади българи, които работят 3 дни в седмицата във Франкфурт и 2 дни в София. Те навън ли са? Отговорът на въпроса ви е същия, както на предишния въпрос – безкомпромисно качествено образование. Младите европейци учат за бакалаври в една страна, завършват магистратура в друга и специализират в трета. Мобилност и конкурентност ще позволят на младежите ни да избират къде да живеят и работят според интересите си и да се връщат в България толкова често, колкото пожелаят, защото тук са „у дома”.

4.     Познават ли младите хора ЕС и предизвикателствата пред него в конкуренцията с останалия свят?

Една от първите ми прояви след като станах евродепутат беше да дойда в моя град и да се срещна със студенти в двата бургаски университета: Свободния и „Асен Златаров”. Говорих им на тема „Европа: кризата и бъдещето”. Задаваха ми невероятни въпроси. Тези млади хора познаваха актуалните теми в европейската политика в детайли и в нюансите на детайлите. Признавам, че някои въпроси ме затрудниха и след това проверявах информацията. Само опитът ми на преподавател ме спаси. Така че, младите хора познават Европейския съюз.  Ако не всички, то вече има такава прослойка сред тях, която го познава, интересува се и иска да се възползва максимално от европейската перспектива. От нас зависи да им дадем тази възможност.

5.     По време на икономическа криза кои са начините за справяне с нея?

Тази криза като че ли е характерна с това, че никой не може да отговори на въпроса ви с абсолютна сигурност и пълнота. Но може поне да назовем нещата, които са очевидни. Има нужда от много по-тясно съгласуване на икономическата политика и от строга финансова и фискална дисциплина. Кризата, освен всичко останало е предизвикателство пред институционалното изграждане на съюза. Процесът на федерализация, който дълго време се бави по ред причини, изглежда е на път да се форсира под действие на обстоятелствата. Време е за общи действия, а те изискват обща институционална воля.

6.     Коя е цената на Не-Европа?

Дори не можем да си представим колко много сме свикнали с Европа, в каква степен ежедневието на всеки човек е повлияно от общото пространство. Това се долавя при нас, а в старите страни-членки обединена Европа е нещо, в което са израсли поколения. В чисто финансов аспект, водещи немски експерти бяха оценили, че излизането на Гърция от Еврозоната например, ще струва на средностатистическия немски данъкоплатец повече, отколкото ако Германия плати задълженията на Гърция.

7.     Бургас е т.нар. Външна граница на ЕС, каква е стратегията на Съюза за развитие на Черноморския регион?

Черно море е граница на Съюза с няколко важни държави – Грузия и Украина, които са важни партньори в бившия Съветски съюз, с Турция, която е кандидат за членство с огромен потенциал, но поляризира мненията в европейския дебат и с Русия, която е суперсила и стратегически играч. През черноморския регион преминават няколко енергийни трасета от ключово значение за Европа. ЕС има интерес регионът да е стабилен и предвидим. Стратегията „Синергия за Черно море“ цели да  стимулира демократичните и пазарни реформи и да насърчи инвестициите в региона. Основните проекти са в областта на енергетиката, транспорта, корабоплаването и риболова, сигурността, но също и подкрепа на гражданоското общество, демократичното развитие, заетостта и социалните дейности.

8.     Кои са икономическите и енергийните перспективи пред региона?

В седмицата, когато ще излезе това интервю ще посетя Китай на поредица срещи, които да очертаят възможностите за големи инфраструктурни проекти, някои от които са пряко свързани с Черно море. Сред тях са мащабен инфраструктурен проект за морски транспорт и терминал за втечнен газ. Мисля, че перспективите са в областта на транспорта между Европа и Азия и в преноса на горива, но с особено внимание върху природната среда, тъй като нашето море е затворено и е особено уязвимо към замърсяване.

Въпроси към български евродепутати за участие в приложението на вестниците „Черноморски фар“ и „Фактор“, поръчано от Информационното бюро на ЕП в България по повод Дните на ЕП в Бургас -15 и 16 юни 2012